Когато се завръщаш в трапезарията, отец Фиделиус оглежда с любопитство странния меч в ръцете ти, но не изглежда особено впечатлен. Не се изненадва дори когато за демонстрация откъртваш с един удар парче от каменната колона в ъгъла. Забелязвайки, че и тримата го гледате разочаровано, абатът свива рамене.
— Аз съм само един скромен божи служител и не разбирам твърде от оръжия. Но съм готов да благословя и този меч, и всеки друг, стига час по-скоро да бъде вдигнат срещу неверниците, които оскверняват нашите земи.
Мини на 228.