Конникът на апокалипсиса

228

Вече всичко изглежда казано. Изнасяш съкровището си от трапезарията и отново го оставяш под охраната на верния Пако, който съвсем не изглежда очарован от поредното прекъсване на съня си. Потупваш го по рамото.

— Недей да се цупиш, Пако. Радвай се, че съм аз. Ами ако бяха маврите?

— Щях да им дам да разберат — промърморва Пако и заканително потупва обкованата си тояга.

— Добре, добре — усмихваш се ти. — Спи спокойно. Тая нощ едва ли ще дойдат.

Оставяш го на спокойствие и се връщаш в трапезарията, където Хуан и Родриго вече клюмат след обилната вечеря.

Мини на 243.