Конникът на апокалипсиса

74

Твоят оръженосец Пако е сериозно момче — дори зад дебелите манастирски стени не е изменил на навика си да спи върху багажа в каруцата. А и сънят му не е дълбок — още преди да го докоснеш, той отваря очи и посяга към любимата си тояга, обкована със стоманени гвоздеи.

— Кротко, Пако, аз съм — успокояваш го ти. — Къде е подаръкът от Балдуин? Отец Фиделиус иска да го види.

Докато Пако рови из багажа и тихичко си мърмори нещо, ти отново си спомняш раздялата с Балдуин Фландърски, крал на Иерусалим. Истината е точно такава, каквато я каза преди малко на абата: не си сторил нищо особено за френския граф, просто в нужния момент му даде съвет да не повтаря грешката на Реймонд Тулузки и да приеме властта. Но Балдуин явно смяташе, че ти дължи много и затова отначало опита да те задържи на служба при себе си, а когато разбра, че твърдо си решил да поемеш обратно, предложи ти да избереш един от три безценни подаръка.

Изборът не беше лесен, защото всеки от подаръците имаше изключителна ценност: парче дърво от Светия кръст, касетка с великолепни рубини на стойност 2000 пиастри… и собственият меч на Балдуин. А този меч имаше необикновена история. След кървавото превземане на Иерусалим клането постепенно затихна и мнозина неверници попаднаха в плен. Между пленниците на Балдуин се оказаха трима ковачи от Дамаск, които обещаха в замяна на свободата си да му изковат меч, какъвто светът не е виждал. И наистина, след три дни мечът беше изкован — странен меч с тъмносиньо, сякаш мазно острие, по което при всяко движение неуловимо се преливаха сребристи, златни и червеникави шарки. Нищо не може да устои на това острие, твърдяха ковачите. Държи ли го силна ръка, ще унищожи всичко пред себе си. Балдуин лично изпробва оръжието и то наистина с лекота пробиваше ризници, разцепваше брони и дори камъни, без ни най-малка следа от нащърбване.

И тъй, кой подарък си избрал?

Парче от Светия кръст — мини на 135.

Касетка с рубини — продължи на 16.

Меча на Балдуин — прехвърли се на 97.