Конникът на апокалипсиса

35

Този път абатът те изненадва с широка и топла, съвсем човешка усмивка.

— Сине мой, от все сърце благодаря на Бога, че ни връща един млад, доблестен и предан на църквата благородник. Имахме отчаяна нужда от човек като теб. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Ще бъда откровен докрай — бях чул съвсем други отзиви за теб. Радвам се да открия доколко неверни са били, ала същевременно това ме изпълва с тревога и трябва да те предупредя: пази се, сине мой! По тукашните места имаш могъщи и коварни врагове.

— Кои са те, отче? — бързо питаш ти.

Отец Фиделиус поклаща глава.

— Не мога да хвърлям обвинения с лека ръка. Засега ще премълча подозренията си. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.

Мини на 132.