Конникът на апокалипсиса

157

След сбогуването с херцога ти потегляш обратно и вече наближаваш Алтасар, когато забелязваш откъм скалите на Пеня алта да се задава възбудена тълпа от местни селяни и рибари. Изчакваш да видиш какво ги е развълнувало толкова и след малко различаваш между тях двамина неверници. Единият е богато облечен и прилича на мавритански благородник, другият вероятно е негов придружител или слуга.

Тълпата спира пред теб и неколцина селяни един през друг почват да обясняват, че са заловили тия двама да се спотайват между скалите.

— Да ги обесим! — крещят в това време останалите.

— Не, да ги изгорим!

— Да ги набием на кол! Нали и те така правят!

Богато облеченият мавър вдига към теб окървавеното си лице.

— Чуй ме, владетелю. Макар да сме от различна вяра, аз също съм благородник като теб. Не позволявай да загина с позорна смърт. Ако трябва — убий ме веднага и по достоен начин. Но ще те моля поне да освободиш слугата ми. Той не е виновен в нищо, освен че вярно ме последва дотук.

— Преди да говорим за каквото и да било — възразяваш ти, — искам да знам кой си и защо дойде тук.

— На първия ти въпрос ще отговоря, че името ми е шейх Ахмед бен Джубеир. Другото е велика тайна и устните ми ще останат запечатани, освен ако се закълнеш в честта си, че ще ми върнеш свободата.

Ако дадеш такава клетва, мини на 72.

Ако откажеш, продължи на 181.