Очите на Родриго пламват в сянката под вдигнатото забрало.
— Мери си думите, графе! Един Рохалор не се бои от нищо, освен от безчестието!
— Ами щом е тъй, изчакай малко — лукаво се обажда Хуан иззад гърба му. — Тъкмо и конят ти ще може да отпочине. Не си много лек, ще знаеш, с тия… хм… проклети железа.
— Ще изчакам, разбира се! — отсича Родриго. — Не съм се забързал наникъде.
Мини на 163.