Докато се готвиш да си тръгнеш след погребението, Хуан се приближава към теб. За разлика от друг път той дълго не намира думи и едва след минута или две успява да проговори:
— Днес ти постъпи благородно, Диего. Никога няма да го забравя.
— Ама и ти ги разправяш едни! — обажда се иззад гърба му тътнещият глас на Родриго. — Как другояче да постъпи? Нашият граф е цял натъпкан с благородство. Още малко и ще вземе да му изтича през ушите.
Разделяш се сърдечно с двамата си приятели и потегляш към Алтасар.
Мини на 270.