140

Отец Фиделиус се оказва напълно прав. Масата в голямата трапезария категорично опровергава мнението на Родриго за манастирската трапеза — глинените кани преливат от вино, месото е в изобилие, а и зеленчуците от градината на добрите монаси не са за пренебрегване. Двамата ти приятели вече са започнали вечерята и когато влизаш, с изненада надигат глави. Хуан като че се кани да попита нещо, но ти само му кимваш и пристъпваш към масата.

— Няма да ви откъсвам от вечерята с излишни приказки — казва абатът, докато се настаняваш. — Не крия, че изгарям от любопитство да чуя за Светите земи, но за всичко си има време.

— Мъдри слова, отче! — възкликва Родриго с пълна уста. — Нека първо да отдадем заслуженото на тая благословена трапеза.

Мини на 119.

Загрузка...