Конникът на апокалипсиса

81

Вечерта заспиваш късно, а вероятно и умората от предния ден си е казала думата. Каквато и да е причината, на сутринта се събуждаш доста късно. След вчерашните събития Естебан не желае да те пусне извън замъка без охрана и това те забавя още повече. С две думи — закъсняваш непростимо и докато наближаваш манастира, тревожно се питаш дали погребението вече не е свършило.

Но онова, което заварваш на гробището, е далеч по-обезпокояващо. Още отдалече дочуваш крясъци, а когато си пробиваш път между присъстващите, виждаш край ковчега на стария барон да стоят един срещу друг Хуан и отец Фиделиус. Двамата сякаш са готови всеки момент да се хванат гуша за гуша. От обичайното спокойствие на Хуан не е останала и следа.

— Ще го направиш, проклетнико! — крещи той с треперещ от ярост глас. — Ще го направиш, инак, Бог ми е свидетел, камък върху камък няма да остане от този манастир, където пренебрегват християнския дълг!

Абатът е пребледнял, но не отстъпва.

— Няма да стреснете със заплахи един Божи служител, барон Валамирас. Само на една воля се подчинявам и тя идва оттам, докъдето не можете да стигнете. — Отец Фиделиус се озърта и като те забелязва, размахва ръка. — Кажете вие, граф Алтасар! След вчерашното предсмъртно признание на покойника… как да погребем един неразкаял се грешник в земята, където лежи пролятата от него невинна кръв?

При тия думи наоколо се разнася многогласна въздишка и после над гробището пада тежка, зловеща тишина. Усещаш, че всички погледи са приковани в теб. Какво ще отговориш?

Че старият барон не може да бъде убиец и всеки, който твърди противното, ти нанася кръвна обида — мини на 94.

Че си напълно съгласен с отец Фиделиус и баронът трябва да бъде погребан другаде — попадаш на 6.

Че с последните си думи баронът се е разкаял и следователно заслужава да получи прошка — продължи на 112.

Че знаеш твърде малко и не можеш да се месиш в личните дела на барона, а още по-малко в делата на църквата — прехвърли се на 130.