Конникът на апокалипсиса

237

Инстинктивно надигаш оръжието си и по някакво чудо успяваш да отбиеш секирата настрани. Увлечен от силата на удара, противникът се накланя в седлото. Използваш момента, за да забиеш меча си в гърлото му и докато той се свлича на земята, поглеждаш настрани. Предишният разбойник е само ранен в рамото, но сега явно не му е до битки. Доколкото можеш да прецениш по звука, той пълзи към крайпътните храсти.

Последните двама нападатели се появяват пред теб, но както става често, в края на колоната са най-малодушните. Въпреки мрака разбойниците успяват да различат какво се е случило с приятелите им и като по сигнал обръщат конете назад. Изпращаш ги със свиреп боен рев, после на свой ред се обръщаш и потегляш към манастира.

Мини на 209.