Конникът на апокалипсиса

23

Този път пръстите ти се вкопчват в клона. За миг увисваш във въздуха, после жилавото дърво бавно се огъва надолу и нозете ти докосват пътя. Забивайки пети в земята, с отчаяно усилие издърпваш клона назад. Капанът е готов! И тъкмо навреме, защото конниците вече връхлитат като черна лавина сред мрака. Усмихваш се свирепо. Сега идва техен ред да се изненадат.

Първият нападател е само на няколко крачки. Разтваряш пръсти и клонът профучава през тъмнината. Очаквал си да улучиш ездача, но става нещо далеч по-добро. В нощта се раздава бясно цвилене. Първият кон се премята и пада на пътя, затискайки ездача си. Върху него налитат следващите два. Коне и ездачи се превръщат в купчина крещяща, цвилеща, мятаща се плът. Оставяш ги да се мятат. С тях ще се заемеш след малко. Сега имаш по-важна задача.

Мини на 45.