Конникът на апокалипсиса

134

За твое учудване нападателите не те преследват. Е, толкова по-добре. Така взаимно си спестявате неприятностите. Пък и има ли смисъл да лишаваш от удоволствие незнайния палач, който някой ден непременно ще метне примка около вратовете им?

Когато излизаш от гората, наоколо леко просветлява. Отпред се появяват тъмните очертания на високата манастирска ограда. За щастие злополучният ти поход към кръстопътя не е траял дълго. Двама монаси тъкмо затварят тежката порта, но като те виждат, веднага се отдръпват настрани.

— Какво става, благородни рицарю? — долита от полумрака леко ироничният глас на абата. — Да не би да променихте решението си?

Ако му разкажеш за нападението, мини на 165.

Ако смяташ, че бягството от засадата ще те представи в неизгодна светлина, продължи на 225.