Дните минават, а откъм юг идват все по-тревожни вести. Абдула ибн Таруми продължава да обикаля из Андалусия и по петите му вървят многохилядни фанатизирани тълпи. Дори миролюбивият мосадирски халиф е бил принуден да го приеме и да изслуша благосклонно призивите му за свещена война срещу „християнските кучета“. Отново и отново си спомняш думите на отец Фиделиус: „Идва конникът на Апокалипсиса! Остър е неговият меч и не се ли приготвим за битка, ще паднем под нозете на ислямските пълчища!“
Да, бурята наближава. Скоро тя ще връхлети върху Алтасар — и тогава единствено от теб ще зависи дали ще спре дотук или ще продължи напред през християнските земи.
КРАЙ НА ПЪРВА КНИГА
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДИЕГО ДЕ АЛТАСАР ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА ВТОРА [[455|„СЯНКАТА НА САТАНАТА“]].