Абатът навежда глава.
— Прав сте, граф Алтасар. Кой съм аз, че да диря сметка за постъпките на един доблестен рицар. Простете ми за дързостта и приемете моята дълбока благодарност, че не ми позволихте да се отклоня от пътеката на смирението.
Думите на абата са кротки, но в гласа му усещаш обида и неприязън. Очевидно двамата никога няма да бъдете в добри отношения. Отбележи си, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус.
— Не ми се сърдете, графе — примирително казва абатът. — И не се тревожете за коня, братята вече се погрижиха за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.
Мини на 140.