Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Само след минута вече си изпреварил двамата си приятели и неудържимо продължаваш напред.
— Диего, почакай! — чуваш зад гърба си вика на Хуан.
Усмихваш се със стиснати зъби. Да чакаш ли? Не, граф Алтасар не изчаква никого в битката!
Край тебе прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.
Мини на 137.