Когато се завръщаш в трапезарията и разтваряш касетката, лицето на отец Фиделиус се вкаменява от изумление. В хлътналите му очи пламва трескав огън. По време на кръстоносния поход хиляди пъти си се срещал с алчността и отлично знаеш как изглежда тя върху човешкото лице. Но чувството, което виждаш пред себе си в момента, е по-различно. Липсва най-важното — егоизмът. Усещаш, че абатът е готов на всичко, за да се сдобие с това богатство… но не за своя лична изгода.
— Не ще и дума, кралски подарък — бавно произнася отецът с дрезгав глас. — Но този свят има само един истински владетел и Той стои над всички нас. От Негово име те моля, сине мой, отдели за светата църква половината от това богатство. Защото днес страната ни отчаяно се нуждае от могъща духовна опора.
Ако се съгласиш, продължи на 88.
Ако откажеш, мини на 39.