Конникът на апокалипсиса

211

Родриго посреща идеята ти с кисела физиономия и веднага започва да протестира. Очевидно не го блазни перспективата да губи излишно време, а отгоре на това да язди под слънчевия пек, цял обкован в желязо. Хуан обаче само те поглежда втренчено и като усеща, че имаш нещо наум, веднага застава на своя страна. Както винаги в главата му се ражда подходящата хитрост.

— Слушай, Родриго, ти нищо не разбираш!

— Кой, аз ли? — обидено възразява Родриго. — Все така разправяш, ама тоя път много добре разбирам. Заради разни глупости искате два часа да си слагаме тия проклети железа, а после още два часа да се пържим в тях. Без мен!

— Я ми кажи, ти рицар ли си или прост селяндур? — преструва се на ядосан Хуан. — Как тъй ще излагаш рицарското съсловие? След като се прибираме от победоносен поход, трябва и да изглеждаме като победители.

Този железен довод сломява всякаква съпротива. Нещо повече — Родриго пръв се втурва да вади доспехите си от каруцата. Ти и Хуан също се заемате с трудната задача да навлечете тежките железни брони. Оръженосците ви помагат с похвално усърдие, но въпреки всичко минава повече от час, докато най-сетне всички кукички, ремъци и сглобки биват затегнати. Заслужава да се отбележи, че сега ви бави тъкмо Родриго, който непрестанно хока оръженосеца си и го кара да лъска доспехите с вълнен парцал.

Когато и тримата сте готови за път, отец Фиделиус пристъпва към вас. Лицето му те изненадва — по него е изписана възторжена, едва ли не блажена радост.

— Сега разбирам по-ясно снощните ви разкази за подвизите по Светите земи — казва той. — Ако и останалите рицари са били тъй великолепни и доблестни, просто не е имало друга възможност, освен да завършите всички сражения с бляскави победи.

Изпратени от неговата благословия, вие минавате през широката порта и се отправяте напред по пътя, който след няколко минути навлиза в гората край манастира.

Продължи на 19.