Конникът на апокалипсиса

24

С оглушителен боен вик се врязваш в тълпата маври. Първият пада, пронизан от копието ти, без изобщо да разбере какво става. Намушкваш още един, после захвърляш копието и започваш да раздаваш с меча си страховити удари наляво и надясно.

Но изглежда, че в своята ярост си забравил едно от най-важните правила на рицарската война: никога не оставай сам между враговете. Само след минута тази грешка се оказва пагубна, защото и маврите отлично знаят — веднъж повален от коня, рицарят става безпомощен пленник на тежките си доспехи. Нечии жилави ръце се вкопчват в крака ти, изтръгват го от стремето и напъват нагоре. Загубил равновесие, ти се олюляваш в седлото, размахваш ръце… и рухваш на земята.

Преди да се опомниш, неколцина от враговете вече са върху теб. Напразно опитваш да се надигнеш — тежестта на неверниците заедно с тежестта на собствените ти доспехи те държи прикован към прашния път. Някой отмята забралото на шлема и пред очите ти блесва острието на кинжал.

Усещаш с гърба си как земята трепери под ударите на тежки конски копита. Кой още напада маврите?

Хуан и Родриго — мини на 191.

Само Хуан — продължи на 8.