Изкачването наистина се оказва безумен риск. Десетки пъти губиш опора и едва успяваш да се вкопчиш с нокти във влажния камък. Когато най-сетне се добираш до гнездото, дланите и коленете ти са ожулени до кръв.
Уви, всичко е било напразно. Не откриваш нищо, освен тясна издатина, върху която едва се крепи гнездото. Чувстваш се напълно изтощен. Сядаш върху съчките, за да събереш сили за слизането.
В този момент се раздава плясък на криле и разяреният орел се спуска от висините право към главата ти. Неволно скачаш на крака, губиш опора… и политаш в бездната.