— Приемете моите извинения, отче — казваш ти. — Трябваше да ви повярвам одеве. Тукашните места явно наистина са по-опасни, отколкото преди четири години. На пътя имаше засада.
— И какво стана? — саркастично пита отец Фиделиус. — Нима се уплашихте от някакви недодялани разбойници?
Лицето ти пламва, но полагаш усилия да запазиш спокойствие и бавно изтегляш меча от ножницата. В светлината на кандилото, което държи единият монах, ясно личат кървавите петна по острието.
— Ето, това стана, отче. Бяха петима. Двама вече няма да тормозят мирните пътници, а и третият кой знае дали ще се оправи. Останалите избягаха.
За момент абатът сякаш не знае какво да каже и само се вглежда мълчаливо в окървавеното острие. Отбележи, че печелиш 15 точки престиж пред отец Фиделиус и премини на 113.