След безкраен шеметен полет надолу водната повърхност те посреща с убийствен удар. Губиш съзнание и бавно потъваш под вълните…
Когато се свестяваш, виждаш над себе си изкривеното от тревога лице на Пако.
— Слава Богу, жив сте, господарю! — възкликва оръженосецът. — Едва успях да ви измъкна от водата. Биваше ли толкова да рискувате заради един празен сандък?
— Ще видим дали е празен, Пако — едва намираш сили да изговориш ти. — Хайде, вдигай платното. Връщаме се в Алтасар.
Мини на 229.