Конникът на апокалипсиса

212

Докато препускаш към кръстопътя, нощта бързо обгръща равнините и хълмовете наоколо. В небето се сгъстяват облаци и луната изчезва зад тях. След няколко минути пътят навлиза в гора и мракът става още по-плътен. Неволно затаяваш дъх. Вместо да те успокои, тишината над пътя ти навява някакво неопределено, но зловещо предчувствие. Познаваш това усещане — изпитвал си го неведнъж преди кървави битки. Но това беше другаде, казваш си ти. Тук съм на родна земя, нямам от какво да се плаша.

И все пак лошото предчувствие не те напуска. Дали не би било най-добре да се върнеш в манастира? Ако решиш да тръгнеш обратно, мини на 158.

Ако продължиш напред, прехвърли се на 249.