Конникът на апокалипсиса

252

Няколко минути по-късно ти стоиш сред мрачното манастирско гробище пред купчина пръст. В тази свещена земя заедно с благочестивите монаси почиват мнозина благородници от графството. Сега тук почива и твоят баща, когото не си виждал от четири години… и никога вече не ще го видиш.

Отец Фиделиус стои до тебе с факла в ръка. Под трептящата светлина на пламъка лицето му изглежда още по-сурово.

— Простете ми, графе — казва той. — Трябваше да се досетя, че печалната вест още не е стигнала до вас.

— Как… как е починал — питаш ти със задавен глас.

Абатът не бърза да отговори. Извръщаш глава към него. Смутен от погледа ти, той навежда очи и бавно произнася:

— По всичко личи, че е бил убит.

— Убит! От кого?

— Уви, сине мой, убиецът остана неизвестен. Нещо повече, въпреки дългите дирения не бе открит даже трупът на графа. Намериха само плаща му — окървавен и пронизан на няколко места — близо до стръмните скали на Пеня алта. Вероятно убиецът го е хвърлил оттам в морската бездна. След като стана ясно, че не ще открием тялото, решихме да погребем по християнски поне плаща, напоен с неговата кръв.

Отец Фиделиус не казва повече нито дума. Сигурно разбира, че всякакви утешения са безсилни. Баща ти е мъртъв! Жестоко повален от ръката на неизвестен убиец! Изчезнал, потънал сред вълните на океана! Тази мисъл не ти дава покой през цялата нощ. Едва призори успяваш да задремеш, ала скоро Пако идва да те събуди. Време е да тръгвате.

На двора заварваш Хуан и Родриго, вече готови за път. При други обстоятелства двамата биха те посрещнали с шеги и закачки, но тази сутрин са необичайно мълчаливи. Навярно абатът им е казал за смъртта на баща ти. Самият отец Фиделиус стои малко по-настрани, близо до високата манастирска порта. Усещаш, че те наблюдава.

Ако досега си спечелил 30 или повече точки престиж пред абата, мини на 173.

Ако си загубил 25 точки престиж, попадаш на 201.

Във всички останали случаи продължи на 226.