Конникът на апокалипсиса

124

— Стига с тия глупости, бе Диего! — възмущава се Родриго. — Откога взехме да си заповядваме?

Но протестът му свършва дотук. Чувството за дълг е дълбоко вкоренено във всеки от вас и волята на по-висшия благородник обикновено се приема като закон. Мърморейки недоволно, Родриго слиза от коня и се отправя към каруцата си. След малко тримата се заемате с трудната задача да навлечете тежките железни брони. Оръженосците ви помагат с похвално усърдие, но въпреки всичко минава повече от час, докато най-сетне всички кукички, ремъци и сглобки биват затегнати.

С подобен товар върху плещите съвсем не е лесно да се яхне кон. За щастие дърветата наоколо предлагат удобна опора. Скоро тримата сте в седлата и продължавате напред.

Мини на 19.