Конникът на апокалипсиса

194

Махваш с ръка и се връщаш към средата на пътя, където сред мрака лежат три трупа — на първия кон и двама от нападателите. Останалите противници са изчезнали безследно. Ти обаче предпочиташ да не се осланяш прекалено на съдбата. По време на кръстоносния поход неведнъж си се сблъсквал с разбойници и знаеш, че те са като бездомни псета — усетят ли силен противник, бързо подвиват опашка, но продължават да дебнат нова възможност за нападение от засада. Най-разумното сега ще е да се отдалечиш час по-скоро.

С бърза крачка се отправяш обратно към манастира. Ослушваш се напрегнато, но тишината е пълна, дори вятърът е престанал да шумоли в листата на дърветата. Впрочем, не… Има някакъв звук — като бавно потропване на копита. Предпазливо продължаваш по пътя, готов всеки момент да потърсиш убежище между дърветата. И неочаквано зърваш в мрака пред себе си едър черен силует. Стреснато спираш, но веднага се хвърляш напред с радостен вик. Това е конят ти! След миг вече си в седлото и препускаш към спасителното убежище на манастира.

Премини на 209.