По всичко личи, че наистина сте очаквани. Зад тежката, обкована с желязо порта се е събрала група монаси, които ви посрещат с църковни химни. А масата в голямата трапезария напълно опровергава мнението на Родриго за манастирската трапеза — глинените кани преливат от вино, месото е в изобилие, а и зеленчуците от градината на добрите монаси не са за пренебрегване.
— Няма да ви откъсвам от вечерята с излишни приказки — казва абатът, когато сядате край масата. — Не крия, че изгарям от любопитство да чуя за Светите земи, но за всичко си има време.
— Мъдри слова, отче! — възкликва Родриго. — Нека първо да отдадем заслуженото на тая благословена трапеза.
Мини на 119.