Конникът на апокалипсиса

232

Последните думи на барона… нападението на маврите… странното поведение на отец Фиделиус… Всички тия загадъчни събития продължават да те измъчват, когато късно следобед сядаш да обядваш насаме с Естебан сред грамадната трапезария на замъка Алтасар. Изглежда, че и той мисли за същото, защото още след първата хапка поклаща глава.

— Усещам какво ви вълнува, господарю. Но нещата не са толкова прости… Трябва първо да чуете как загина баща ви. От миналото лято двамата с барон Валамирас се бяха запалили да търсят съкровището на Абад Трети. Знаете ги тия легенди, те се носят от трийсетина години насам.

Кимваш. Наистина, неведнъж си чувал слуховете за това легендарно съкровище, което севилският халиф Абад Трети уж бил заровил по тукашните места, малко преди войските на Алфонсо Храбри да завладеят Арманилия. Мълвата даже му е измислила име: Съкровището на орела.

— И като ви казвам, че се бяха запалили, не преувеличавам — продължава Естебан. — Май бяха открили някаква неизвестна подробност. Така или иначе, обикаляха по цели дни. Само двамата. Колко пъти съм го молил да взима поне няколко души за охрана, а той все отговаряше, че знае как да се пази. И накрая… една вечер през зимата не се прибра. Помислих, че може да е останал да пренощува във Валамирас. Обаче на сутринта пратих да проверят и го нямаше там. Баронът твърдеше, че предния следобед се разделили, защото баща ви искал да отиде някъде сам. Тогава вече се изплаших. Знаете колко държа на охраната, обаче в онзи момент не мислех за нищо друго и пратих всички войници да го търсят. — Естебан въздъхва и избърсва очите си с юмрук. — Така и не го открихме. Само край скалите на Пеня алта намерихме плаща му. Беше целият в кръв и на няколко места имаше дупки от кинжал… Сигурно убиецът е хвърлил трупа в океана от високите скали…

За момент настава тишина. Старият войник отпива глътка вино, после леко потупва с юмрук по масата и продължава:

— Знам какво си мислите сега за последните думи на барона. Мнозина мислят същото и може наистина да е така. Обаче не мога да го повярвам. Барон Валамирас беше истински благородник. Смъртта на баща ви го потресе дълбоко. Не можеше да си прости, дето не е тръгнал с него през онзи ден. Затова понякога казваше, че е виновен… а злите езици тълкуваха тия думи по друг начин. — Естебан те поглежда печално. — И откъде да знам каква е истината? Грешен е този свят, а едно съкровище може всекиму да замае главата…

В залата отново се възцарява мълчание.

Ако Пако е ранен, мини на 273.

В противен случай продължи на 248.