Конникът на апокалипсиса

163

Облакът прах идва все по-близо. Вече различаваш фигурата на конника, ниско приведен над шията на жребеца. Човекът се олюлява в седлото, сякаш е ранен. И наистина, когато се приближава, забелязваш от рамото му да стърчи пречупена стрела. Изтръпнал от тревога, ти пришпорваш коня и препускаш насреща му. Но почти в същия момент човекът отново се олюлява и рухва на пътя.

Спираш до него и се вглеждаш в лицето му. Струва ти се познат, макар че не можеш да си спомниш откъде.

— Фелипе! — възкликва зад гърба ти Хуан. — Това е Фелипе!

Чул името си, човекът отваря очи и опитва да се надигне.

— Младият господар! — прошепва той. — Слава Богу… Бързайте, господарю, бързайте към Валамирас… Там… маврите…

Но тия думи са му стрували твърде много сили. Раненият въздъхва тежко и губи съзнание.

В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!

Ако до теб е само Хуан, мини на 115.

Ако Родриго е с вас на кръстопътя, продължи на 180.