Конникът на апокалипсиса

132

Докато сядате, лицето на отец Фиделиус отново става непроницаемо както преди. Той подпира лакти на масата, кръстосва пръсти и като се привежда напред, започва да говори бавно и сякаш безразлично.

— Нека си кажем истината, граф Алтасар, напоследък в цялата ни страна започва да се губи бойният дух от славното минало. Кого можем да посочим като пример за доблест? Уви, преди година загубихме най-голямата си надежда, славния Сид. Сега маврите обсаждат Валенсия и без него тя едва ли ще устои. На кого още да се спрем? Арагонският крал Педро дава чудесен пример за подражание — преди четири години той завоюва Хуеска, като несъмнено и сега е готов да продължи свещения поход срещу неверниците. Не бих се учудил, ако в най-близко време превземе Барбастро. Но Арагон е далече. С какво можем да се похвалим ние? Вярно, преди три години нашият повелител Алфонсо завладя част от Португалия… и спря дотук. Явно още не е забравил как преди четиринайсет години Алморавидес го победи в битката при Силака. Истината, графе, е една — макар че се е обявил за крал на цяла Испания, днес нашият крал е стар и колеблив. Не случайно някога доблестният Сид отказа да се съюзи с него.

От минута насам ти седиш като на тръни. Отец Фиделиус си позволява твърде дръзки изказвания за краля. С една част от тях просто не си съгласен, за другите не знаеш дали са истина, но във всеки случай не би трябвало да се съди толкова категорично.

Ако кажеш, че не позволяваш никому да говори подобни неща за твоя крал, мини на 160.

Ако кажеш, че дългът на верен поданик те прави глух за някои думи, продължи на 178.

Ако изкажеш съгласие с мнението на абата, прехвърли се на 207.

Ако премълчиш, попадаш на 148.