Конникът на апокалипсиса

31

Докато разказваш, вече сте наближили мястото на снощното нападение. Странно, наоколо няма никакви следи. Хуан оглежда пътя и се навъсва.

— Не ми харесва това, Диего. Не прилича на обикновено разбойническо нападение. Разбойниците едва ли биха се върнали да заличат следите. Слушай, може да ти се стори глупаво, но предлагам да си сложим доспехите.

Междувременно Родриго се е приближил до вас и чува последните му думи.

— Вярно, Хуан — намесва се той. — По-глупава идея отдавна не бях чувал. Не стига, че ония непрокопсани монаси ни забавиха толкова, ами сега и ти ще ни караш да спираме заради някакви нелепи приумици. На тебе ли да разправям колко време ще ни трябва, за да наденем проклетите доспехи и колко ще тежат — и на нас, и на конете? Ти какво ще речеш графе?

Ако се съгласиш с Родриго, мини на 84.

Ако подкрепиш идеята на Хуан, продължи на 46.