Конникът на апокалипсиса

197

Докато препускаш напред, откъм горския мрак долитат злобни крясъци. Разсмиваш се победоносно. Тия приятели май не са доволни, че плячката им се изплъзва под носа. Но само след няколко секунди смехът ти засяда на гърлото. Конят изведнъж спира с оглушително цвилене, сякаш е налетял върху невидима преграда. И наистина е така — нападателите са преградили пътя с отсечено дърво. Изхвръкваш от седлото, премяташ се във въздуха и тежко рухваш на земята.

Продължи на 143.