Конникът на апокалипсиса

270

През следващите два дни си спомняш за неприятностите около погребението с тягостно чувство. Но когато рано сутринта на третия ден Родриго пристига в Алтасар, за него всичко е приключено и забравено. Весел и гръмогласен както винаги, той те измъква от леглото и настоява незабавно да тръгнете на лов. Приемаш с удоволствие — винаги си обичал компанията на Родриго.

Родриго пък най-много обича лова на глигани. Подобно занимание съвсем не е безопасно и когато чува за него, разтревоженият Естебан настоява да вземеш със себе си поне петима войници. Но тревогите му се оказват безпочвени. Ловът минава успешно и малко след пладне успявате да убиете огромен глиган. Единственото произшествие — ако изобщо може да се нарече произшествие — е това, че леко си порязваш лявата ръка, докато кастрираш мъртвото животно (пропусне ли се тази важна процедура, месото ще мирише ужасно).

Вечерта глиганът заема почетно място върху трапезата в голямата столова на замъка. Междувременно Родриго е успял да отскочи до Валамирас и да доведе Хуан. За твоя радост Хуан не споменава нито дума във връзка с неприятностите около погребението. Макар че е в траур, той се държи непринудено и допринася за приятното протичане на вечерята.

Мини на 47.