Конникът на апокалипсиса

290

Разговорът с отец Фиделиус разбужда любопитството ти. Крайно време е да разбереш какво представлява този тайнствен брат Доминик и защо баща ти толкова е държал над него.

Не е трудно да го откриеш. Още щом слизаш в подземието на замъка, усещаш миризма на сяра, долитаща иззад една затворена врата. Неволно се прекръстваш, после влизаш и за момент застиваш на място от изненада. Единственото осветление идва само от две тесни прозорчета високо горе, но все пак успяваш да различиш, че широкото каменно помещение е претъпкано с книги, свитъци и стъкленици. Върху голяма дъбова маса трептят пламъчетата на лоени горелки, а над тях в медни и стъклени съдове кипят мътни течности. Не ще и дума, същинско свърталище на магьосник!

— Кой се е допилял пак, мътните да го вземат? — долита от ъгъла писклив глас.

Едва сега забелязваш сред сенките силуета на гърбавия монах. Без да се обиждаш от нелюбезното посрещане, пристъпваш напред и се представяш:

— Аз съм граф Диего де Алтасар, владетел на този замък. Исках да разбера с какво се занимаваш тук.

Брат Доминик рязко се обръща. Очаквал си да е грозен, но лицето му се оказва изненадващо красиво, с правилни черти и големи, замислени сини очи.

— Значи вие сте младият граф. Баща ви, Бог да го прости, често разказваше за вас. Умен човек беше той, разбираше, че знанието е сила.

— Знанието си е знание — прекъсваш го ти, — а силата е съвсем друго нещо. Преди малко една такава сила ме убеждаваше, че трябва да те изгорим на клада.

— Невежите само това знаят да правят! — разпалено възразява монахът. — Да изгарят книги и хора, които са по-умни от тях. Те не разбират какво могъщество могат да им донесат знанията.

Усмихваш се. Този дребен човечец изглежда толкова самоуверен, че заслужава да му натриеш носа.

— Добре, Доминик…

— Брат Доминик — безцеремонно те поправя монахът. — Все още се смятам за Божи служител и твърдо вярвам, че сам Всевишният ни е повелил да опознаваме тайните на света.

— Добре, брат Доминик — натъртваш ти. — Щом толкова вярваш в силата на знанията, хайде! Какво чакаш? Дай ми могъществото, за което говориш.

Въпреки очакванията ти монахът изобщо не се смущава. Напротив, гордо вдига глава и заявява:

— Ако говорите сериозно, граф Алтасар, ще получите каквото желаете. Дайте ми петстотин пиастри и след два месеца ще ви направя най-могъщия владетел на света.

Оглеждаш дребната му фигура и избухваш в смях. Този човек май наистина е смахнат. А може… може и да има връзки с дявола.

Ако решиш да продължиш разговора, мини на 266.

Ако побързаш да напуснеш това загадъчно помещение, прехвърли се на 240.