Конникът на апокалипсиса

191

Кинжалът се стрелва към окото ти… и изведнъж отхвръква настрани заедно с мавъра, който го държи. Грохотът на копита се раздава съвсем наблизо. Хуан и Родриго се врязват в тълпата и спират от двете ти страни, отблъсквайки враговете с жестоки удари. Изправяш се и опитваш да яхнеш отново коня, като си помагаш с копието. С тежките доспехи това е почти невъзможно. Родриго обаче забелязва усилията ти, протяга ръка и те дръпва нагоре като перушинка.

Веднъж попаднал в седлото, вече и не помисляш да повториш предишната си грешка. Рамо до рамо тримата се измъквате от обкръжението, после завивате и връхлитате срещу врага като желязна лавина. Още в първия миг копията ви пронизват трима неверници, други двама падат под копитата на конете. Прекосявате крещящата тълпа, стремително се обръщате и нападате отново.

Развоят на схватката се променя за броени секунди. От нападатели маврите са се превърнали в жертви — разпръснати, объркани и ужасени пред вашия неудържим напор. Само неколцина опитват да организират съпротива, ала така обръщат гръб на тримата нападнати, които незабавно се нахвърлят върху тях. Останалите неверници захвърлят оръжията си и хукват към горичката.

Сега вече можете да се разделите. Пред себе си нямате противник, а шепа разпръснати бегълци. Безмилостно ги преследвате, нанасяйки удар след удар. Нито един не успява да се добере до спасителното укритие между дърветата.

Мини на 172.