Конникът на апокалипсиса

165

— Нападнаха ме — мрачно отговаряш ти. — Изглежда, че пътищата по тия места наистина са станали твърде опасни.

Този път отец Фиделиус не се и опитва да скрие иронията в гласа си.

— Уви, млади графе, изглежда ме е налегнала ранна старост… Слухът ми явно не го бива. Бих бил готов да се закълна — не много отдавна някой казваше, че не е свикнал да бяга от опасностите. Но сигурно не съм чул добре. Спокойно, спокойно! Не приляга на един благороден рицар да вдига ръка срещу духовно лице само заради някаква безобидна шега.

Ядосано стискаш зъби. Още от самото начало си усещал неприязън към абата, а сега откриваш, че и той изпитва същото. Отбележи си, че губиш 10 точки престиж пред отец Фиделиус.

— Хайде, не се сърдете, графе — примирително казва абатът. — Оставете коня, братята ще се погрижат за него. А сега елате да се присъедините към своите приятели на трапезата. Ще видите, че умеем да посрещаме гости.

Мини на 140.