Конникът на апокалипсиса

54

Промъкването през храсти и тръни в пълна тъмнина не е особено приятно занимание, но се утешаваш с мисълта, че поне успя да отървеш кожата. А и така е по-добре — преследвачите едва ли ще могат да те открият в гъсталака. Опасното ще е когато излезеш на открито.

Не знаеш колко време си се промъквал така, ала най-сетне гората свършва. Недалече забелязваш тъмните очертания на високата манастирска ограда. Ослушваш се. Тишината е пълна. Изглежда, че нападателите са се отказали от преследването. Тичешком прекосяваш пътя, изтичваш покрай оградата и започваш с всички сили да блъскаш по високата порта.

— Кой е? — долита след малко отвътре тревожен глас.

— Граф Диего де Алтасар — раздразнено отговаряш ти. — По-бързо отваряй, негоднико! Не ме карай да чакам!

Малкото прозорче на вратата се открехва и отвътре надниква монах с кандило в ръка. След дълго взиране той най-сетне кимва и дръпва тежкото резе.

— Прощавайте, ваша светлост, обаче нощем се налага да бъдем внимателни. Лоши времена настанаха напоследък…

Нетърпеливо го бутваш настрани и прекрачваш в манастирския двор. Почти в същия миг от полумрака пред теб се появява мършавият силует на отец Фиделиус.

— Какво става, благородни рицарю? — пита абатът, без да крие иронията в гласа си. — Разтревожихте ни. Конят се върна доста отдавна и вече се чудех дали да не кажа на вашите приятели. Май това буйно животно ви е хвърлило от седлото.

За момент се поколебаваш какво да отговориш. Ако потвърдиш, че конят те е хвърлил от седлото, мини на 206.

Ако разкажеш за нападението, продължи на 234.