Конникът на апокалипсиса

95

Свиваш рамене. Родриго си е Родриго — своенравен, нетърпелив и упорит като муле. Не можеш да му се сърдиш, че бърза час по-скоро да стигне до Рохалор. Въпреки скръбта самият ти започваш да изпитваш подобно нетърпение, а не се съмняваш, че и Хуан тръпне от възбуда, макар да я прикрива под обичайната си безпристрастна маска.

Дръпваш лекичко юздите, приближаваш се до Родриго и го потупваш по бронираното рамо.

— Добре, тръгвай. И не се бави, инак току-виж сме решили двамата с Хуан, че се страхуваш…

Очите на Родриго пламват в сянката под вдигнатото забрало.

— … от посрещането — спокойно довършваш ти. — Какво ще правиш, ако вземат от радост направо да те метнат в някоя бъчва с вино? Най-добре вземи да си свалиш доспехите предварително.

Няколко секунди Родриго се мъчи да проумее шегата, после избухва в оглушителен смях.

— Не се бой за мен! Ако стане нещо такова, направо ще пресуша бъчвата! Довиждане, графе… и ако през някой от близките дни намериш свободно време, ще те чакам да ми гостуваш в Рохалор.

След тия думи той размахва ръка и пришпорва коня си, без да изчаква каруцата с багажа.

Хуан те поглежда с одобрителна усмивка. Знае, че сега не ти е до шеги и оценява усилието, което направи, за да развеселиш Родриго.

Мини на 163.