Конникът на апокалипсиса

17

До замъка остават още стотина метра, когато внезапно виждаш как портата се разтваря и срещу теб изскача отряд въоръжени войници. Начело препуска старият Естебан — командирът на алтасарския гарнизон. Щом те разпознава, той прави знак на войниците да продължат и спира до теб.

— Какво има, Естебан? — тревожно питаш ти.

— Нещо не е наред, господарю — отвръща той с още по-тревожен глас и посочва към кръстопътя. — Погледнете!

Обръщаш се. В далечината Хуан бясно препуска към Валамирас, а от кръстопътя насреща ви се задава конник. Дори отдалече личи, че човекът е болен или ранен — тялото му се олюлява при всеки подскок на коня и само по някакво чудо все още се крепи в седлото.

Впрочем, чудото не трае дълго. Преди войниците да го наближат, човекът залита по-силно и се свлича на пътя.

Без повече приказки ти и Естебан се устремявате напред. Отблизо виждаш, че човекът наистина е ранен — от рамото му стърчи пречупена стрела. Загубил е доста кръв, но когато двама войници слизат от конете да му помогнат, той намира сили да размаха ръка.

— Оставете ме… към Валамирас… маврите… баронът…

После дълбоко въздъхва и губи съзнание. Ала казаното е повече от достатъчно.

— Един да остане при него! — бързо нарежда Естебан. — Всички други — към Валамирас!

В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!

Мини на 236.