Конникът на апокалипсиса

148

— Срещу нас стои жестока, безмилостна сила — продължава абатът. — Омразният Алморавидес е алчен за нови земи. Позволим ли си даже миг колебание, можем да загубим всичко, което е извоювано стъпка по стъпка в течение на векове. В момента вниманието на неверниците е насочено на изток, към Валенсия. По-наблизо — в Гранада, Кордова, Севиля — местните владетели сякаш са допуснали тази грешка, която ние никога не бива да си позволяваме. Поддали са се на отпускане, ориенталска леност, надежди за спокоен живот в своите разкошни дворци. Ако бяха само те, може би днес християнските рицари щяха да стоят пред стените на Гранада. Но онова пъклено изчадие Алморавидес ги покори на своята власт. Именно от него идва най-страшната заплаха. Засега Алморавидес не се осмелява да ни нападне. Основните му сили са хвърлени в борбата да си възвърне изгубената Валенсия, а и отвъд морето има достатъчно неприятели. Но онова, което не дръзва да извърши пряко, той се опитва да постигне по косвен път.

За момент отец Фиделиус замлъква и избърсва челото си. Когато отново започва да говори, в очите му блести фанатична, почти безумна светлина.

— Заплахата наближава, графе! Идва конникът на Апокалипсиса! Остър е неговият меч и не се ли приготвим за битка, ще паднем под нозете на ислямските пълчища!

— За какво говорите, отче? — питаш ти, леко стреснат от тези заплашителни думи.

— Говоря за проклетия демон на име Абдула ибн Таруми! — отвръща абатът все тъй разпалено. — Един от разпространителите на тяхната скверна религия. Вече от две години този пратеник на Сатаната обикаля из Андалусия и призовава неверниците да се вдигнат на джихад — свещена война срещу християните. Разказват, че се обличал само в черно и бил дал клетва да не надене бяла или пъстра дреха докато не възстанови властта на Корана по всички испански земи. Разказват още, че непрестанно обвинявал Алморавидес в малодушие и липса на решителност. Но Алморавидес не предприема нищо срещу него и това доказва, че всъщност тайно одобрява призивите на ибн Таруми. Дяволският му план е твърде прост. Вместо сам да организира военна експедиция срещу нас, той ще изчака неверниците да се вдигнат на джихад. Стане ли това, ще ги подкрепи със своята сила. А засега оставя ибн Таруми да обикаля и да подклажда фанатизма на маврите. Уви, тази тактика вече дава своите плодове. В Севиля, в Ниебла, в Кордова слушат онзи черен демон със зяпнали уста и го наричат махди, тоест светец — Отец Фиделиус изплюва последната дума със злобна погнуса. — А той е твърдо убеден, че войната трябва да започне оттук, от Арманилия.

— Арманилия ли? — изненадваш се ти. — Откъде накъде? Защо не Толедо, Талавера или Мадрид? Защо не Памплона и Ронсевал, та да разкъсат страната на две и да си открият път към Франция?

Отец Фиделиус се оглежда и неволно снишава глас.

— Ще ви кажа нещо, което по нашите земи знаят малцина, макар че ибн Таруми непрестанно го повтаря пред неверниците. Позната ли ви е легендата за Светия Граал?

Усмихваш се. Кой ли не е чувал легендата за Светия Граал — чашата, от която е пил Христос по време на Тайната вечеря и в която по-късно Йосиф Ариматейски е събрал Неговата кръв? И кой ли рицар не е мечтал да открие тази върховна светиня?

Абатът бързо се прекръства.

— Да ми прости Бог сравнението, но според онзи демон именно тук, в Арманилия, било скрито нещо, което може да има подобна стойност за неверниците. И ако успеели да си го възвърнат, щели да завладеят целия християнски свят. Не знам каква истина има в гнусните му слова. Ала добре знам, че Сатаната понякога дава страховита сила на своите изчадия. Затова ви повтарям, граф Алтасар: идва конникът на Апокалипсиса. Дали ще устоим или ще паднем, зависи от нашата вяра и нашата сила.

— Разбирам, отче — кимваш ти. — Но защо ми разказвате всичко това?

Абатът те поглежда с изненада.

— Как защо? Та не е ли съвсем ясно? От утре вие ще държите в ръцете си светската власт в това графство и смятам за свой дълг да ви предупредя за идващата опасност.

— Момент! — прекъсваш го ти. — Не избързвате ли малко? Властта все още е в ръцете на истинския граф Алтасар — баща ми.

— Нима не знаете? — сепва се отец Фиделиус. — Баща ви е мъртъв от три месеца.

Премини на 252.