158

Кой знае, може би напред няма никаква опасност, но ти предпочиташ да се довериш на предчувствието. Рязко спираш коня и без да губиш време препускаш обратно към манастира. Скоро гората свършва и отпред се появяват тъмните очертания на високата ограда. Двама монаси тъкмо затварят тежката порта, но като те виждат, веднага се отдръпват настрани.

— Какво става, благородни рицарю? — долита от полумрака леко ироничният глас на абата. — Да не би да променихте решението си?

Продължи на 225.

Загрузка...