Конникът на апокалипсиса

61

— Е, добре — кимваш ти. — Както казва Хуан, да видим дали ни чакат с отворени обятия…

— И с отворена изба, благородни рицарю — намесва се в разговора нечий благ, почти мазен глас.

Стреснато се озърташ надясно. Край пътя стои мършав човек, облечен с грубо монашеско расо. В полумрака цветът на дрехата му се слива с близките храсти, затова не сте го забелязали досега. Извинителна причина… но въпреки това се изругаваш на ум. Дявол да го вземе, изгубил си предишната бдителност.

— А вие кой сте, отче? — пита Хуан.

— Наричайте ме отец Фиделиус. Аз съм абат на манастира „Санто камино“ и…

— Абат ли? — изненадва се Родриго. — Че какво стана с отец Беатус?

Абатът въздъхва и се прекръства.

— Вече от две години не е между нас, бедният. Мир на праха му… Но да не говорим за това, благородни рицари. Неволно чух част от разговора и трябва да кажа, че наистина ви чакаме с разтворени обятия. Днес вестта за вашето идване стигна до манастира, затова излязох на пътя да ви посрещна. За нас ще бъде истинска чест да подслоним трима борци за правата вяра заедно с техните оръженосци. А колкото до избата… смея да кажа, че се грижа за нея не по-зле от покойния отец Беатус. Но дори да живеехме в пълна оскъдица, пак бих настоял да останете при нас тази вечер. Нощем тукашните пътища са опасни… далеч по-опасни, отколкото преди четири години. Впрочем, аз се увличам в празни приказки, а вие сигурно сте гладни и уморени. Последвайте ме.

Мини на 90.