Конникът на апокалипсиса

239

През нощта конете са отпочинали и сега бързат напред, сякаш и те усещат, че краят на дългото пътешествие наближава. След около час излизате на кръстопътя, където се разделяте с прегръдки и обещания да се видите отново в близките дни.

Без повече да се бавят, Хуан и Родриго потеглят в различни посоки: единият към замъка Валамирас, другият — към Рохалор. Изпращаш ги с тъжен и замислен поглед. Щастливци! В родните домове ги очаква радостно посрещане. А за теб… за теб завръщането в Алтасар не означава нищо, освен скръб и печал.

— Да тръгваме, господарю — обажда се Пако.

Кимваш и подкарваш коня по пътя на запад, където в далечината вече ясно се различават стените на замъка.

Мини на 17.