Конникът на апокалипсиса

273

— Как е Пако? — питаш ти, за да разсееш тишината.

Естебан се усмихва.

— Ще се оправи. Брат Доминик има грижата за него.

— Брат Доминик ли? Кой е пък този?

— Един монах — обяснява Естебан. — Баща ви го приюти преди две години и оттогава живее долу, в подземието. Бил е навремето в някакъв манастир в Мадрид, обаче нещо не се спогодил с игумена и го изпъдили. Според мен малко е смахнат… а може и да се занимава с магии. Трупа долу в подземието купища книги и ръкописи на някакви неразбрани езици. Но иначе е свестен човек. Кротък, тих… и умее да лекува. Ако беше станал доктор някъде в Леон или Толедо, да речем, досега да е натрупал богатство.

В този момент през отворения прозорец долита странен звук — нещо средно между трясък, фучене и глух удар по празна бъчва.

— Какво ви казвах! — възкликва Естебан. — Това е една от неговите чудесии! От време на време го прихваща да пали в страничния двор някакви странни смеси.

Ставаш и отиваш до прозореца. Над страничния двор се издига облак черен дим. Лъхва те мирис на сяра. Долу, край опушена медна паница, е застанал дребен, гърбав монах с факла в ръката.

— Заради тия фокуси някъде другаде отдавна да са го изгорили като магьосник — казва Естебан, докато се връщаш на масата. — Но баща ви казваше, че брат Доминик търси тайната на гръцкия огън… лично аз нямам представа какъв е този гръцки огън, обаче сигурно е нещо важно, защото графът даже се скара с отец Фиделиус заради него.

Премини на 291.