Конникът на апокалипсиса

169

— Благодаря, отче, но не съм свикнал да бягам от опасностите — твърдо отговаряш ти. — Подслонете оръженосеца ми, това ще е достатъчна услуга. Сбогом.

Върху аскетичното лице на абата трепва загадъчна, едва забележима усмивка.

— Е, какво пък… — тихо промърморва той. — Волята на граф Алтасар е закон. Може и да сте прав, рицарю. Всеки има своя съдба…

Без да довърши, той се обръща и махва с ръка на останалите. Иска ти се да го запиташ какво е имал предвид, но абатът явно смята разговора за приключен, защото вече се отдалечава към манастира. Вдигаш рамене, после пришпорваш коня и се отправяш към кръстопътя.

Мини на 212.