Конникът на апокалипсиса

236

Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Наоколо прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.

Пътят отново завива, навлиза в рядка горичка — и пред очите ти се разкрива жестока сцена. Четирима мъже — единият от тях е Хуан — са опрели гръб до гръб и отчаяно се отбраняват от ударите на двайсетина маври. Земята наоколо е осеяна с трупове. Не е трудно да си представиш какво е станало тук. Неверниците са нападнали от засада и без да обръщат внимание на собствените си жертви са сломили съпротивата. Пристигането на Хуан не е променило нещата. Но сега… сега развоят на схватката се променя за броени мигове. От нападатели маврите са се превърнали в жертви — разпръснати, объркани и ужасени пред вашия неудържим напор. Само неколцина опитват да организират съпротива, ала така обръщат гръб на тримата нападнати, които незабавно се нахвърлят върху тях. Останалите неверници захвърлят оръжията си и хукват към горичката. Късно! Вие безмилостно ги преследвате, нанасяйки удар след удар. Нито един не успява да се добере до спасителното укритие между дърветата.

Изтощението от боя те наляга изведнъж. Смъкваш се от коня и с пълни гърди вдъхваш глътка свеж въздух.

— Но какво е станало всъщност? — раздава се до теб недоумяващият глас на Естебан.

— Нападнаха ни от засада — отговаря един от малцината оцелели. — Бяхме тръгнали да посрещнем младия барон. Рано тази сутрин някакъв монах дойде да ни съобщи новината и господарят не пожела да губи нито минута…

— Какво? — трепваш ти. — Барон Валамирас е бил с вас? Къде е сега?

Човекът кимва настрани. Обръщаш глава и виждаш край пътя Хуан, коленичил над едно окървавено тяло. Двамата с Естебан се хвърляте нататък.

Мини на 215.