Конникът на апокалипсиса

123

— Какво ви става? — възкликваш ти. — Родриго, нали бързаше час по-скоро да се завърнеш в Рохалор!

Но Родриго вече е решил да остане в манастира и категорично поклаща глава.

— Какъв смисъл да се прибирам по никое време, графе? Ще ме нахранят с остатъците от вечерята и до сутринта ще ме разпитват за Светите земи. А пък добрите монаси…

— Знам, знам — ядосано го прекъсваш ти. — Ще те посрещнат с отворени обятия и отворена изба. Добре де, вие както искате, обаче аз смятам да продължа.

— И ще сбъркате, благородни рицарю — намесва се в разговора нечий благ, почти мазен глас.

Стреснато се озърташ надясно. Край пътя стои мършав човек, облечен с грубо монашеско расо. В полумрака цветът на дрехата му се слива с близките храсти, затова не сте го забелязали досега. Извинителна причина… но въпреки това се изругаваш на ум. Дявол да го вземе, изгубил си предишната бдителност.

— А вие кой сте, отче? — пита Хуан.

— Наричайте ме отец Фиделиус. Аз съм абат на манастира „Санто камино“ и…

— Абат ли? — изненадва се Родриго. — Че какво стана с отец Беатус?

Абатът въздъхва и се прекръства.

— Вече от две години не е между нас, бедният. Мир на праха му… Но да не говорим за това, благородни рицари. Неволно чух част от разговора и трябва да кажа, че наистина ви чакаме с разтворени обятия. Днес вестта за вашето идване стигна до манастира, затова излязох на пътя да ви посрещна. За нас ще бъде истинска чест да подслоним трима борци за правата вяра заедно с техните оръженосци. А колкото до избата… смея да кажа, че се грижа за нея не по-зле от покойния отец Беатус.

— Не се съмнявам, отче — кимваш ти. — Вярвам, че приятелите ми ще останат доволни от вашето гостоприемство. Ще ви помоля да подслоните и моя оръженосец заедно с каруцата. Но лично аз бързам за Алтасар.

Абатът разперва ръце.

— Вие вероятно сте младият граф. Повтарям ви, ще сбъркате. Нощем тукашните пътища са опасни… много по-опасни, отколкото преди четири години. Храбростта не винаги е добродетел, рицарю! Дори и най-могъщият воин може да се окаже безсилен пред един коварен удар от засада.

Прехапваш устна. Не може да се отрече, че абатът разсъждава разумно. Ако се съгласиш с него и останеш в манастира, прехвърли се на 111.

Ако въпреки всичко побързаш към Алтасар, мини на 169.