Конникът на апокалипсиса

166

Хуан очевидно има същата идея, защото изведнъж измъква крака от стремената и тежко скача до обкръжените мъже. Готвиш се да последваш примера му, когато внезапно губиш опора и залиташ настрани. Някой е прерязал ремъка на седлото! За щастие вече си започнал скока и с някакво невероятно извъртане успяваш да паднеш на крака. Залиташ назад, но ръката на Хуан те подпира.

Няма време за благодарности. Размахваш меча и го стоварваш върху ребрата на най-близкия мавър. Чуваш как под ризницата му изхрущяват строшени кости и врагът с крясък отскача назад. В същия момент шлемът ти дрънва като камбана от нечий удар — вероятно със сабя, защото не е много тежък. Ухилваш се злобно. Сега саби и мечове не вършат работа — трябва да ви нападнат с боздугани или секири.

В кипежа на боя малката ви група неусетно се подрежда по най-добрия начин. Ти и Хуан сте с гръб един към друг, на две-три крачки разстояние. Застанали между вас, другите трима са донякъде защитени, като същевременно отблъскват опитите на маврите да ви нападнат изотзад.

Едва след като загубват още двама души, неверниците разбират, че не ще бъде лесно да ви унищожат с преки атаки. Ударите им спират. Кръгът около вас бавно се разширява и в ръцете на нападателите изникват лъкове и арбалети. В първия момент намерението им ти се струва пълна глупост — могат до утре да те обсипват със стрели, без да постигнат каквото и да било. Ала сетне осъзнаваш, че целта им са другите трима. Унищожат ли ги, ти и Хуан ще бъдете лесна плячка.

Първите стрели вече свистят из въздуха. Две улучват бронята ти и със звън отскачат настрани. Тримата се прикриват доколкото могат, но стрелите се сипят от всички посоки. Този път изходът на боя изглежда решен. Ето, единият се олюлява с пронизан крак, отпуска се на коляно…

И неочаквано иззад завоя връхлита отряд въоръжени конници. Начело препуска с високо вдигнат меч старият Естебан — командирът на алтасарския гарнизон. Слисаните маври дори не успяват да помислят за отбрана. Първите от тях падат посечени, другите захвърлят оръжията и побягват… ала никой не се добира жив до спасителното укритие на дърветата.

Изтощението от боя те наляга изведнъж. Подпираш се на меча и вдигаш забралото, за да поемеш глътка свеж въздух.

Мини на 184.