Конникът на апокалипсиса

1

— Диего! Не бързай толкова! Каруците изостават.

Задържаш коня и се обръщаш. Трите каруци наистина са изостанали по неравния път. Между тебе и тях бавно яздят двамата ти бойни другари от кръстоносния поход — бароните Родриго де Рохалор и Хуан Валамирас. Копията и мечовете им блестят под лъчите на залязващото слънце. Докато те догонва, Родриго вдига ръка и избърсва потта от челото си. Не е особено приятно да яздиш с готово за бой оръжие, но от няколко дни насам ви предупреждават, че тукашните места са опасни. По ничията земя между мавританските и християнските владения върлуват банди разбойници. Говори се, че неверниците ги насърчавали, макар сами да търпят доста загуби от техните нападения.

Дори и да не ви бяха казвали за това, щяхте да го разберете по поведението на групичките селяни, които срещате от време на време. Докато неколцина работят, винаги има поне един наблюдател, оглеждащ напрегнато околностите за поява на врагове. Всеки път те обзема жал, когато виждаш как тия нещастни хора трепват от страх при вашата поява, а сетне с дълбоко облекчение ви пращат благословии. За тях въоръжените рицари са закрила срещу набезите на разбойнически банди — все едно дали нападателите са християни или мюсюлмани.

Едва удържаш нетърпението си. Под огнения залез в далечината вече различаваш тъмната синева на океана, а когато напрягаш очи, струва ти се, че съзираш и белите стени на замъка Алтасар. От четири години си мечтал за тази гледка.

Въпреки всичките ти подканвания каруците се влачат едва-едва. В гъстеещия мрак забелязваш отдясно високите каменни стени на манастира „Санто камино“. Остава ви да изминете още доста път и едва ли ще успеете да се приберете преди полунощ. Неволно ти минава благоразумната мисъл да пренощувате в манастира, а утре да продължите към кръстопътя.

Ако предложиш на приятелите си да спрете в манастира, мини на 52.

Ако предпочиташ да продължите напред попадаш на 85.