Кървава луна

12.

Стана следобед, докато Дилън, Лили и Мадлин вървяха бавно и мъчително нагоре по пътеката към мястото, където бяха убити жертвите. Каньонът Койот се намираше на час и половина път с кола от Скипио и после няколко километра пеша. Въздухът беше горещ и задушен и Дилън се обля в пот. Лили се преоблече с къси панталони и маратонки, които носеше в багажника на джипа, и явно ѝ беше удобно, докато Дилън имаше чувството, че седи в сауна облечен. Под мишницата си беше пъхнал папката с материалите по случая Арло.

Заобиколен от гъста гора от всички страни, Дилън не виждаше почти нищо наоколо. Когато се качиха достатъчно високо, откриха площадка за наблюдение с дървена пейка. Починаха си малко и се загледаха в долината — зелени дървета, обградени от малки планини и хълмове.

След още половин час ходене Мадлин спря:

— Тук е.

Тревиста поляна, обкръжена от дървета от три страни. Пътеката минаваше през нея и продължаваше още по-нависоко. Друга по-малка просека водеше надолу, към гъсталак от дървета. Дилън сложи ръце на кръста си и огледа. Дърветата бяха високи и осигуряваха сянка. Дори в нощ с пълнолуние, след залез-слънце сигурно имаше малко светлина, и още по-малко под „кървава луна“ с бледо пурпурно сияние.

На мястото не беше останало нищо, което да показва, че тук се е случила трагедия. Сякаш самата земя беше погълнала всички следи.

— Къде е бунгалото? — попита Лили.

Мадлин посочи.

— Ей там, надолу, по другата пътека.

Те тръгнаха по просеката, която се отделяше от главната пътека, и стигнаха до хълм. На склона видяха бунгало от старо, олющено дърво с два счупени прозореца. Имаше вид, сякаш всеки момент ще се срути. Приближиха до вратата и Мадлин рече:

— Арло ми каза, че идвал тук от две години. Предполагам, че когато халюцинациите му са се изостряли. Полицаите намериха куп стари кутии и опаковки от храна, така че някой определено е престоявал тук.

На двайсетина метра се извисяваше малка горичка от гъсто израсли дървета. Дилън извади папката изпод мишницата си и я отгърна на самопризнанията на Арло. Арло беше написал, че се криел в мрака близо до група гъсти дървета северно от бунгалото и наблюдавал, когато капанът за мечки хванал Майкъл и после се втурнал към тях.

Дилън прелисти на показанията на Холи. Тя беше казала на полицията, че двамата с Майкъл разглеждали бунгалото и чули вратата да се затръшва. Уплашили се и решили да се върнат при палатките. На стотина крачки нагоре по пътеката Холи чула изщракване на нещо метално и Майкъл Търнър паднал на земята до нея и изкрещял от болка.

— Забелязах, че Арло накуцва, но не са открили никакви наранявания по него — каза Дилън на Мадлин, докато все още преглеждаше показанията на Холи.

— Попитах го за това. Получил нараняването преди години, блъснала го кола. Но каза, че въпреки това все още може да бяга бързо.

Дилън вдигна глава и огледа групата дървета.

— Това е групата дървета, където според него и според Холи той се е криел, нали? Арло изскача от там, убива Майкъл и е достатъчно бърз, за да настигне Холи, въпреки че тя има преднина. — Той даде папката на Лили. — Измери времето ми.

Тя извади телефона си и отвори приложението с хронометъра.

Дилън отиде до групата дървета. Лили вдигна ръка и после я спусна. Дилън хукна с всички сили.

Официалните му обувки се пързаляха и той се подхлъзна на два пъти, преди да мине покрай двете жени и да се превие на две, за да си поеме дъх на големи глътки.

— Боже, не съм във форма. Обвинявам „Макдоналдс“. Хайде да ги съдим.

— Освен това наближаваш шейсетте — отбеляза Лили. — Десет секунди.

— Добре. И така, Арло чува, че капанът изщраква, и хуква към тях веднага щом вижда, че Майкъл не може да се измъкне. Десет секунди. След това убива Майкъл. Предвид броя удари, които са необходими с бухалка, трябва да допуснем най-малко двайсет до трийсет секунди. След трийсет секунди Арло вдига глава и вижда, че Холи я няма, и сега трябва да я настигне.

Лили кимна и пъхна телефона в джоба си.

— Дори ако е направила погрешни завои по пътеката, тя е имала огромна преднина. Арло е трябвало да бъде много по-бърз от теб, за да я настигне в мрака.

— Накуцването? — обърна се Дилън към Мадлин. — Имаме ли потвърждение, че е истинско?

Тя повдигна рамене.

— Не знам. Все още не съм получила медицинските доклади. Но той каза, че го е блъснала кола и е строшила бедрената му кост, която не е зараснала правилно. Така че кой знае?

Дилън отново погледна към дърветата и след това плъзна поглед по пътеката към бунгалото.

— Не може да е тичал толкова бързо. Не и достатъчно бързо, за да настигне Холи.

— Е, поздравления, Мадлин — рече Лили. — Клиентът ти може би е невинен.

Дилън изпусна дъха си продължително през стиснати устни.

— По дяволите!