Кървава луна

25.

Холи за пръв път влизаше в съдебна зала. Видя родителите на Уил и Майк сред зрителите, те я погледнаха и шепнешком я поздравиха, попитаха как е. Всички, с изключение на майката на Майк… Тя обвиняваше Холи за смъртта на сина си и Холи мислеше, че сигурно е права. Ако беше по-силна или по-умна, Майк може би щеше да е жив сега.

Холи седна на първия ред. Госпожица Уайтулф и другият прокурор вече бяха там, тя се обърна и се усмихна топло на Холи.

— Имаш ли нужда от нещо? — попита госпожица Уайтулф.

Холи имаше чувството, че ще се разплаче, ако заговори, затова само поклати глава и се втренчи в пода.

Влязоха адвокатите. Бяха по-млади, отколкото Холи очакваше, и не я погледнаха. Тя се помъчи да не изпитва враждебност към тях — разбираше, че това е работата им — но не можа да се сдържи. Помагаха на човека, който преобърна живота ѝ. Завладя я гняв и Холи му се зарадва. Гневът беше нещо по-добро от това да си безпомощен.

Съдебният пристав каза на всички да станат. Влезе съдията и им каза отново да седнат. После друг съдебен пристав доведе мъж, при вида на който Холи си помисли, че ще припадне.

Не беше едър, нито висок, нито мускулест. Беше от онези, с които може да се разминеш на улицата, без да ги забележиш. Арло Уорд не я погледна, но поздрави госпожица Уайтулф и Холи се зарадва, че тя не му обърна внимание.

Ръцете на Холи трепереха и зрението ѝ сякаш се сви до една точка, когато съдията попита обвинението и защитата дали са готови да започнат. Холи погледна Арло Уорд, опитвайки се да си спомни дали видя него в онази нощ. Той ли е сянката, която обсебва мислите ѝ?

Арло Уорд огледа присъстващите в съдебната зала и когато очите му се плъзнаха покрай нея, тя усети някакъв хлад.

Разрови се в спомените си, отчаяно търсеше детайл, който да ѝ подскаже дали мъжът, убил сестра ѝ и Майкъл, седи на три-четири метра от нея, но в мисълта ѝ нямаше нищо. Нито разпознаване, нито гняв, нито отчаяние.

Абсолютно нищо.

Докато вниманието на всички беше приковано в Арло Уорд, Холи стана и излезе от съдебната зала.